Град Лом е разположен на брега на река Дунав край устието на едноименната река. Изграденото пристанище на брега река Дунав е пресечна точка европейски транспортен коридор 7 Рейн – Майн – Дунав, който осъществява транспортната комуникация между Черно и Северно море. Оттук минава и европейски транспортен коридор 4, който свързва Централна и Югоизточна Европа.
Градът е наследник на древно тракийско селище, което е било основата за изграждане на римската крепост Алмус (29 г.), унищожена от хунските нашествия и възстановена по времето на император Юстиниан през VI век. По време на Османската власт градът е търговско-занаятчийски център с значимо стратегическо местоположение.. Постепенно градът се утвърждава като главно експортно пристанище за Виена. Изграждат се ключови пътно-транспортни връзки. Тези предпоставки създават благоприятна среда за развитие на търговията в града. По време на Възраждането тук се едно от първите български читалища; въвежда се класната система; основава се библиотеката; открива се девическо училище. В периода след Освобождението се основава гимназия (есента на 1878 г.) и така се запазва централната образователна роля, която градът има за цялата област. През XIX и XX век икономиката се модернизира чрез изграждането на редица фабрики и заводи. От същия период са запазени множество архитектурни образци в стил “късен сецесион”, обявени днес за паметници на културата. Емблематични културно-исторически паметница на града са: църквата ,,Св. Никола Стари‘‘, нар. Борунската църква (XIII век); катедралният храм ,,Успение Богородично‘‘ (края на XIX в. и началото на XX век); сградата на Историческия музей.
Визията за развитие на община Лом 2014 – 2020 г. гласи: “Община Лом – среда на устойчив и приобщаващ икономически растеж, предоставяща публични услуги с висока социална стойност, високо качество и стандарт на живот, обновена селищна инфраструктура, съхранено културно наследство и околна среда, основа за интелигентна специализация и реализиран трансграничен мултимодален транспортен потенциал чрез възможностите на Дунавската стратегия.”
В икономически план индустрията заема дял от 33.4%, сектор услуги: 50,8%, а аграрният сектор заема 15.8%.
