Община Свищов заема най-северната част на Великотърновска област. На север общината е свързана с река Дунав, като тук се намира най-южната точка на реката. Пристанище Свищов осигурява фериботна (товарна и пътническа) връзка с отсрещния румънски град Зимнич. През ж.п. линията на града преминават маршрутите София – Варна и София – Русе.
Град Свищов е наследник на римския пристанищен град-крепост Нове (от I в.), унищожен след хунските нашествия през V в. Селището се изгражда наново по времето на император Юстиниан. През Средновековието местността се нарича Стъклен, а по-късно (от 1459 г.) – Систово, транскрибирано на Свищов (от думата “свещ”). Най-голям разцвет градът има по време на Второто българско царство, когато се извършва активна търговия посредством износ на зърнени култури. През войната от 1810 г. градът е изгорен. Постепенно местността се възражда. Започва активна просветителска дейност. Основава се първото българско читалище; висшето търговско училище; светски училища. Тук учителстват Г. С. Раковски, Иван Вазов, Драган Цанков. Сред запазените културно-исторически забележителности е шедьовърът на възрожденския майстор Колю Фичето църквата “Света Троица” (от 1867 г.), както и къщата-музей “Алеко Константинов”; сградите на Първото българско читалище и Първото българско светско училище; Часовниковата кула.
Главна част от извършените и предвидените проекти на общината се насочват към подобряване на социалните услуги; повишаване на енергийната ефективност в производствата; модернизация на публичната; транспортната и техническата инфраструктура; програми за младежка заетост; облагородяване и възстановяване на храмове; мерки за социална толерантност; подобрение в сферата на здравните услуги и здравната инфраструктура. Визията, заложена в ИПГВР на гр. Свищов за периода 2014-2020 г. е както следва: „Превръщане на град Свищов в зелен, екологичен град, дунавски образователен център с високо качество на живот и привлекателна инвестиционна среда с условия за растеж“.
