Град Монтана е разположен в Северозападна България край течението на река Огоста. В границите на общината са включени части от Предбалкана; Старопланинската верига и части от Дунавската хълмиста равнина. През община Монтана преминават най-преките пътища от Северозападна към Югозападна България. Оттук минава Паневропейският транспортен коридор IV, който осъществява връзката между Западна Европа и Южна България и Близкия изток.
Най-ранните следи от човешко присъствие в местността на Монтана от V-IV хилядолетие преди Христа. Град Монтана носи наименованието си от прозвището на римския град Montana (mons, montis m (lat.)- планина, възвишение). По Римско време (кр. На I в. Пр. Н. е.) местността покрай река Огоста и Златица е един от центровете на златодобива. Оттук преминават редица римски кохорти, които създават лагери и основават селище на хълма, бързо придобило статут на град (civitas). Римският разцвет е прекратен от готски нашествия. През III в. център остава вътрешността на града, който принадлежи към местността Дакия. Тук се развива силна културно-религиозна дейност. Изградено е древно скално светилище на Диана и Аполон, разрушено през IV век. През Средновековието селището се възстановява и носи името Кутловица. След Освобождението (1878 г.) селото се разраства с бързи темпове и възвръща статута си на град през 1881 г. Тогава получава прозвището Фердинанд, а от 1945 г. е именувано на дееца на БКП Христо Михайлов – Михайловград. Следва модернизация на града. През 1993 г. градът възвръща своето първо име Монтана.
Динамичната история завещават ценни културно-исторически движими и недвижими обекти: старата римска баня; античната крепост “Кастра ад Монразеум”; археологическата експозиция Лапидариум; храмовете “Св. Св. Кирил и Методий” и “Св. Дух”.
Девизът на града гласи: „Диана – покровителка на Монтана“.
Общинската визия за развитие на град и община Монтана е: “Динамично развиваща се, конкурентоспособна икономика, високи нива на заетост, чиста и благоустроена среда с грижа за хората.”
В икономически план индустрията заема дял от 33.4%, сектор услуги: 50,8%, а аграрният сектор заема 15.8%
