Град Ловеч се намира на границата между Дунавската равнина и северните склонове на Стара планина. Градът е разположен от двете страни на река Осъм. населяват градовете, а – селата. Градът е наследник на тракийското селище Мелта и римския град Президиум, който получава статут на град (civitas) през III в. От времето на Първата българска държава е запазена отбранителна крепост, известна днес като Ловешката крепост, при която се осъществява успешната защитата от нападението на византийската армия под ръководството на Исак II Ангел (1187 г.). Днес един от символите на града е реставрираната Ловешка крепост. По време на Османска власт градът е наречен Алтън – златен, заради богатата занаятчийска и търговска дейност. На територията на града възрожденският майстор Колю Фичето изгражда единственият покрит мост на Балканския полуостров (1872- 1874 г.), който и днес е знакова част от културното наследство на града. През 70-те години на XIX в. в Ловеч се поставят основите на националната революционна организация. Васил Левски избира Ловешкия комитет за център на подготвителните действия, наричайки го „Временно правителство на България“. Днес основни културни забележителности, освен гореизброените са: архитектурният резерват Вароша; Къкринското ханче; музеят „Васил Левски“; градската баня „Дели Хамам“; храмът „Успение Богородично“.
ОПР на Община Ловеч за периода 2014 – 2020 г. формулира следната визия за развитие: „До 2020 г. община Ловеч да се превърне в съвременна европейска община с устойчива и развиваща се икономика, предлагаща привлекателна среда за живот и работа на населението и разполагаща със съхранено и споделено културно наследство”.
В икономически план индустрията заема дял от 33.9 %, сектор услуги: 55.2%, а аграрният сектор заема 10.8%.
