Град Добрич се намира в Дунавската хълмиста равнина на територията на Добруджанското плато. Разположен е в близост до пристанищата Варна и Балчик (на Черно море) и Силистра (на река Дунав).
Извършените археологически проучвания на територията на града откриват следи от човешка дейност от епохата на Античността. Исторически източници сочат, че през Средновековието за кратко е съществувало неукрепено българско селище. Град Добрич възниква през XIV в. По онова време се нарича Хаджиоглу пазарджик, Хаджиоглу е името на заможен търговец. Малко след създаването си, поради бързите темпове на развитие, селото придобива статут на град. Добрич има стратегическа роля от времето на Османската власт, тъй като осъществява транспортната връзка между империята и земите отвъд река Дунав. Постепенно градът се утвърждава като занаятчийски, стопански и търговски център. През 1882 г. след Освобождението (от 1878 г.) градът бива преименуван на българския владетел Добротица, управлявал територията на Добруджа през XIV в. Крайовският договор (от 1940 г.) включва Южна Добруджа към териториите на България.
В Регионалния исторически музей (1953 г.) има над 180 хил. експоната, които свидетелстват за многопластовата история на региона. Важни културно-исторически обекти са: античният комплекс “Дуранкулак”; храмът “Св. Георги” и архитектурно-етнографският музей на открито “Старият Добрич”.
Визията, заложена в ОПР на Община Добрич за периода 2014 – 2020 г. гласи: „Добрич – преуспяващ икономически, технологичен и духовен център на Добруджа, град с високо качество на жизнената среда, в който образовани, равнопоставени и предприемчиви хора живеят свободно и пълноценно градят бъдеще за децата си“.
В икономически план индустрията заема дял от 24,7%, сектор услуги: 58,7%, а аграрният сектор заема едва 16,5%.
