От Лас Вегас до Пловдив

s_VAM8650

s_VAM8650

От неолита досега винаги хлябът се е ползвал с уважение и е съставлявал неразделна част от живота на хората. Тази негова устойчивост, независимо от промяната на епохи и нрави, от култури и географски координати, го превръща в значим и стойностен продукт.

Страната ни е най-големия потребител на хляб в Европа – средно се падат по 95 кг. хляб на човек на година. Стремежът към по-здравословен начин на живот обуславя нови тенденции в производството на хляб. Това включва навлизането на по-софистицирани технологии и нови рецепти с разнообразни съставки, форми и начини на съхранение.

s_VAM8588

Българският пазар

Страната ни е свикнала с топъл, бял и евтин хляб. Но за потребителя сложните процеси на приготвяне, пакетиране и доставка остават скрити. Прясно изпеченият хляб изисква строго планиране на производство и логистика. Той трябва да се изпрати максимум до час след пакетиране към търговската мрежа. Това е стока без складов запас и снабдяването се извършва по няколко пъти на ден. За да не се изхвърля впоследствие, хлябът е стока, която се произвежда планирано. Въпреки това, бракът е неизбежен, а съответният процент, макар и нисък, все пак е лош показател. Затова замразеният хляб се явява като по-добрата и гъвкава алтернатива на разхищението.

s_VAM8601

 

s_VAM8667

На минус 40 градуса

Замразеният хляб е този, който в полу-изпечено състояние се замразява шоково на -40 градуса, пакетира се и се разнася из търговската мрежа. Замразеният продукт се транспортира и може да се съхранява при -18 градуса. На място се изпича посредством конвектомати.

Замразеният хляб всъщност има история, която ни връща към началото на миналия век. Малко след Първата световна война технолози и учени започват да експериментират с начини за запазване на хляба по-дълго, за да е в регулирана наличност. Но това, което те предлагат като решение, е твърде скъпо за реализация. Затова опитите са прекратени и остават в забвение през следващите 40 години. Но развитието на технологиите и възникването на нови нужди налагат възобновяването на експериментите в тази област. Бурно развиващият се през 1960-те Лас Вегас с неговите огромни хотели имат нужда от непрекъснато зареждане с прясна храна и напитки. За да се избегнат логистичните проблеми при снабдяването, се стига до удачни решения, включващи замразяването на хляба. Придобитото от Лас Вегас ноу-хау бързо се прехвърля в Европа. През 1970-те и 1980-те България също стартира подобно производство в Хасковска област. Но дистрибуцията на замразени храни изисква хладилни коли, каквито по онова време липсват в страната ни. Въпреки леда, насипван около продуктите, те пристигат размразени и повредени, и към 1985 тази индустриална мисия е закрита

s_VAM8591.

Настоящето

За мнозина специалисти в хлебопроизводството замразеният хляб е бъдещето и той ще продължи да превзема световните пазари. Към момента делът на замразения хляб в Европа достига 80%. Приготвянето му обаче е свързано с високи инвестиции в технологична база и сериозни познания и опит.

У нас лидер в сектора за производство на хляб е марката Симид. Фирмените опаковки са лесно разпознаваеми и масово разпространени благодарение на комбинацията от трите основни фактора за успех – качество, цена и повсеместна наличност. Групата Симид има заводи в София, Пазарджик, Пловдив и Велинград и бази за разпространение в Бургас, Варна, Велико Търново и Велинград. Особено впечатляваща е производствената им база в столицата, където седем поточни линии приготвят най-популярния на българската трапеза прясно изпечен хляб. Той излиза нарязан, уеднаквен, в голямо количество (20 хил. хляба на час) и на достъпни цени. Цените всъщност са непропорционални на сложността и прецизността на машините, които се грижат за направата му. Заводът е напълно автоматизиран, а работната ръка е сведена до минимум, като превес имат технолозите и шофьорите. По време на целия технологичен процес хлябът не се докосва с човешка ръка.

След около 20 години в бранша, собствениците на Симид решават да се заемат със своя най-смел и амбициозен проект досега: завод за замразени хлебни изделия, който да е истински шедьовър в своя бранш, с отлична енергийна ефективност, 24-часов работен цикъл седем дни в седмицата и износ в цяла Европа. Самочувствието и увереността им в успеха се дължат на факта, че те са пионерите на тази технология в България, с която започват да експериментират още от 2005 г.

s_VAM8712

s_VAM8758

В техния успех е повярвал и Регионалния фонд за градско развитие, който оперира средствата по програма Джесика, предназначени за развитие на градската среда в големите градове в България. Програмата е създадена в подкрепа развитието на индустриалните зони и особено възстановяването на изоставени или непълноценно използвани терени в градовете. Фондът също така подкрепя развитието на иновативни индустрии като заводът за замразени хлебни изделия на Симид, които създават устойчиви работни места, подобряват градската инфраструктура, не нарушават баланса на околната среда, щадят използването на ограничените ресурси като енергия и питейна вода. Преференциалните условия на Джесика стимулират инвеститора да предприеме инвестицията си сега, въпреки икономическата криза и обща несигурност.

s_VAM8776

Разходка из завода

Новостроящото се производствено хале на Симид се намира в индустриална част на Пловдив, недалеч от центъра на града. То се издига на терена на бивши складове под формата на огромна кутия, в която се виждат няколко правилни отвора. Архитектурата е изцяло подчинена на производствения процес, който се движи от горе надолу.

s_VAM8799

Разходката ни започва от хладилната камера на най-ниското ниво на завода сред шума от монтажни дейности, извозване на материали от електрокари и грохота на машини, които издигат подпорни стени и редят елементи от структурата на склада. Едната страна на помещението е предвидена за товарене на тирове с готова продукция. Температурата тук ще е постоянна и отрицателна. Продуктите ще влизат през 8 линии, които на смяна ще се обслужват от 8 работника. В най-далечния край се виждат тръбите, които ще пълнят силозите с брашно. Тук ежедневно ще минават по няколко брашновоза.

До хладилната камера се намира пакетажното, а малко след него шоковите камери за замразяване. В единия ъгъл стоят добре опаковани в найлони чисто нови машини за разпъване на кашони, които ще направят и тази дейност напълно автоматизирана.

Технологиите на замразяване са няколко. В новата база на Симид в Пловдив ще се работи с най-разпространената – замразяване след полу-изпичане, т.е. ферментацията е завършена, започнало е изпичането, кората е фиксирана, но хлябът няма цвят. Наличното оборудване позволява и други видове замразяване според изискванията на клиента.

s_VAM8773

Качваме се към горните етажи, където се приготвя хляба. На междинния етаж са монтирани хладилните машини, а над него са разположени офис пространствата с шест стаи за администрацията. Има и бани за работниците и техническия персонал, които задължително минават първо оттам, преди да сложат специалното облекло и да започнат работа.

В дъното на последния етаж се виждат монтирани съоръжения за замесване, втасване и подаване към фурните. Те са част от изграждането на първата от общо пет поточни линии. След изпичане, хлябът започва да се върти на ленти до влизането му в шоковите фризери. Работният цикъл тук ще е непрекъснат: 24 часа, 7 дни в седмицата. В края на септември започват пробите на първата линия, а до април 2016 ще заработят всички пет такива.

Машини и технологи

Пълната автоматизация превръща производствената база на Симид във високо ефективна не само като време и количество, но и като качество. Защото именно машините гарантират хомогенност и постоянство на продукцията. Директорът на новия завод за замразени продукти Румен Димитров споделя, че от 2005 г. той и неговите сътрудници обикалят най-големите панаири в бранша, за да се срещат с производителите на машини и да снабдяват базата си с най-добрите такива.

Цялата база се състои от много компоненти. Система за подаване на суровини, система за замесване, система за делене и формиране на тестото, след това предварителна почивка на тестото, зареждане в индустриални тави, окончателна ферментация, която трябва да бъде при най-добри условия (влага и температура), изпичане, шоков фризер, излизане от шоковия фризер и пакетиране до секунди, за да не се повреди продуктът.

s_VAM8673

Част от енергийната ефективност на завода се дължи на метода за улавяне на топлина от хладилните машини и прекарването й през вода, така че да се използва за парогенераторите и за душовете в баните. Тази система е изпробвана за пръв път в завода на Симид в София.

Производството ще удовлетворява нуждите на клиентите и големите търговски вериги чрез предлагането на обикновен хляб, пълнозърнест със семки или без, франзели, триъгълни хлебчета, земели, чабати и др. По комплексност, оборудване и ефективност новата база на Симид ще е рядко срещана дори в Европа и единствена по рода си в страната.

s_VAM8716

Проектът в цифри и факти

Инвестицията е за над 20 млн. евро – от тях Регионалният фонд за градско развитие и Societe Generale Експресбанк отпускат осемгодишен инвестиционен кредит от над 17 млн. евро; средствата по линия на европейската инициатива за устойчиво градско развитие JESSICA чрез Регионалния фонд са в размер на 11 млн. лева, а банката, която е съдружник в него, осигурява съфинансиране от 11,5 млн. евро.

  • Новата сграда е на три нива с обща застроена площ от близо 15 хил. кв.м.
  • Вместимостта на складовата база се равнява на 100 пълни товарни камиона.
  • Заводът осигурява работа на 270 души.
  • Заводът ще предлага цялата гама от хлебни изделия – малограмажни 50 – 100 гр., кайзер земел, с и без щампа, ролирани багети (100 – 300 гр.); всякакъв вид размери, форми и рецептури.
  • Заводът ще снабдява всички големи вериги, които имат топли витрини за изпичане на хляб на място с конвектомати, както в България, така и в Европа.

Фотография: Десислав Лилков

Последно от блога