Исторически паметници

     Историческото материално наследство е културният невъзобновяем ресурс на пространството. То е физическата връзка с отминалите времена, мост между миналото, настоящето и бъдещето. Естетическите му функции задават етически категории и сплотяват общността, определяйки нейната социална идентичност.  Опазването на наследството е приоритет на всяко териториално управление. Възможността за споделянето на това богатство е един от ключовете към облагородяване на средата, а с това и на местното население в духовен и материален аспект.

     България притежава огромен ресурс в контекста на културно-историческото наследство, който трябва приоритетно да се съхранява и споделя. Благоприятните природни дадености, както и стратегическото местоположение са причина за многовековните сложни отношения на различни култури по земите ни, датиращи от най-дълбока древност. През археологическите находки може да се проследи присъствието на траки, прабългари, славяни, хуни, готи и на различни империи. Регистрираните над 40 000 културно-исторически обекта представят епохи с впечатляващ времеви диапазон: праистория, античност, средновековие, ново време, 20 век. Изключителният исторически капитал е национална, европейска и световна ценност, която би могла да е основа за устойчиво развитие на територията и подобрение на стандарта на живот на хората.

     В Закона за културното наследство са описани мерките по защита и опазване на материалното движимо и недвижимо културно наследство и са определени органите, които отговарят за процесите на проучване, реставрация, консервация и социализация, а в устройствените планове на териториите, плановете за опазване и управление на културното наследство се определят специални режими за защита според статута на конкретната забележителност (от световно, национално, местно значение).  Освен законовите, нормативни и стратегически документи на Министерството на културата има много документи, определящи процесите по защита и управление на наследството, изработени от Европейския съюз и Юнеско.

      Огромният ресурс, е голяма възможност и силно предизвикателство. Очевидно са необходими колективни действия, за да се случи положителна промяна, която да подпомогне цялостно процесите по опазване и управление. Пътят към развитие е споделената отговорност, която да се случва в съгласие със закона. За да се защити обществения интерес, е необходим постоянен интердисциплинарен диалог между експерти по археология, градоустройство, архитектура, туризъм, образование, икономика, както и подобряване на комуникацията между различни институции: управляващите органи, експертната общност, неправителствения сектор, бизнесите и обществото. Световните и европейски добри практики показват добрия баланс между опазването и развитието, икономиката, общността и природата.

        За екипа на „Регионален фонд за градско развитие”  проектите, свързани с историческото наследство са с висок приоритет заради социалните и икономически възможности в контекста на разнообразието и ценността на българското историческо богатство, независимо от осъзнатата трудност на  постигане на общи дългосрочни цели изискващи последователни усилия.