Европейска столица на културата? Да! (2.1.2014)

Състезанието тепърва започва и точно през новата 2014 година ще бъде направен окончателният избор на един град в България и в Италия.
Един български и един италиански град ще бъдат „Европейска столица на културата“ и през 2019 г. ще реализират целогодишна програма с културни събития, които да привлекат публика и артисти от цяла Европа. Целта е: засилване на културното сътрудничество в името на „умен, устойчив и приобщаващ растеж“ – святата цел на стратегията Европа 2020.

Титлата „Европейска столица на културата” е „стипендия“, инструмент и ключ за многопрофилната и дългосрочна промяна в облика на града. Печели я този град, който оценява какво притежава като културно наследство, географски дадености, богат културен календар, инфраструктура, човешки ресурс, но и знае какъв иска да стане, има визия за своя бъдещ облик и силно мечтае да го постигне. Инициативата „Европейска столица на културата” ни приканва да разпознаем културата като динамика, начин на мислене, творческо отношение към света, пише в документите на инициативата. 

България
През октомври кметовете на осем български града представиха официално кандидатурите си. На 11 и 12 декември беше защитата пред комисия от 13 независими експерти – 6 от България и 7 от други държави от ЕС. На 13 декември бяха обявени резултатите – в следващия кръг продължават София, Пловдив, Варна и Велико Търново, към които са отправени препоръки за втория етап. 

Всички сили в боя
За ключовата кандидатура градовете изваждат най-доброто си – от най-видните жители, които стават част от комитетите за подкрепа, през най-големите си фирми, които спонсорират подготовката – до припомняне и експониране на образователните и културни институти и вековна история на града. Всички сили са включени в изработване на прекрасни емблеми и символи на кандидатурата под най-интересни слогани и девизи, които изразяват най-добре предимствата на града. 
Спечелването на кандидатурата се очаква да даде силен тласък на развитието на духовната култура в региона и да помогне за материалния просперитет на града и неговите жители. А българските градове имат нужда и от двете.
Не става ли конкурсът, поне в България, състезание между бедни и богати, между големи и малки градове?

Морската столица 
„Бряг на вдъхновението“ е мотото на Варна. Конкурсът „Европейска столица на културата” ни вдъхновява, че сега е моментът да бъде очертана нова визия за бъдещото развитие на града. Нека заедно да видим Варна през 2019 година като красиво място, където искаш да бъдеш, пише в програмата. Морската столица направи своята заявка още през 2006 г., и събра подкрепата на 12 общини в региона. Градът със 7000-годишна история е домакин на утвърдени културни форуми като музикалния „Варненско лято” и театралния „Варненско лято”, балетен конкурс и хоров конкурс, кинофестивалите „Любовта е лудост” и „Златна роза”, джаз фестивал, кукления „Златният делфин”, фолклорен фестивал и биенале на графиката.
www.varna2019.bg

Столицата на Второто царство 
Велико Търново има подкрепата на 9 общини и зад мотото „Творим щастие“ се крие творческият потенциал на града, чиято книжовна, художествена и архитектурна школа – Търновската, са основата на първия средновековен университет. Търново е университетски и културен център, където годишно се провеждат над хиляда (!) значими културни събития и десетки фестивали, пише в програмата. Градът със само 75 хил. души население ежегодно е посещаван от 1 млн. туристи, а крепостта Царевец е мястото на аудио-визуалния спектакъл „Царевград Търнов – звук и светлина”. Днес градът не е сред седемте големи български града над 100 хил. жители и е част от Северния централен район за планиране с център Плевен. 
www.vt2019.eu

Столицата на Източна Румелия 
Мотото „Заедно“ цели да обедини хора от различни етноси, религии и поколения чрез модернизиране и съживяване на публични пространства – като хълмовете, реката, парковете, улиците и площадите и изоставените сгради /например Тютюневите складове със своята забележителна архитектура/, преосмислени като пространства за култура, спорт, отдих и забавления, пише в мотивацията. Инициативата има подкрепата на общините от Южния централен район. Комитетът за кандидатурата е осъществил няколко сесии за оценяване на културни проекти и граждански инициативи в рамките на инициативата, одобрени са 40 проекта. Комитетът за подкрепа, начело с бившия президент Петър Стоянов, включва почти всички известни пловдивчани – от гимнастика Йордан Йовчев през сценариста и режисьор Анжел Вагенщайн до настоящия земеделски министър Димитър Греков. Най-старият жив град в Европа освен на културата е кандидат за Европейски град на спорта през 2014 г. 
www.plovdiv2019.eu 

„Бургас – културен ускорител“
Музикалният фестивал Spirit of Burgas е класиран от сп. Times сред 20-те най-добри европейски фестивални дестинации. Първият Фестивал на пясъчните скулптури в Югоизточна Европа се провежда шеста поредна година тук. Културата дори е под земята – бомбоубежищата в Морската градина се превръщат в Подземен град – модерен атракцион и място за съвременно изкуство. Като доказателство за „културността“ на града поддръжниците приведоха дълъг списък с успели бургазлии – Петя Дубарова, Христо Фотев, Райна Кабаиванска, Апостол Карамитев, Тончо Русев, Антон Дончев и мн. др. В Интегрирания план за градско възстановяване и развитие 23 млн. лв. са предвидени за култура – за библиотека и музей на съвременното изкуство в сградата на бившата Немска болница за 2.6 млн. лв., за цялостна реконструкция на културния дом на „Лукойл Нефтохим“ и ремонт на всички музеи. Градът ще разполага със собствена рент-а-байк система, се посочва в сайта на кандидатурата, над 2.5 милиона пасажери минават през летището, което е повече от всяко друго в България. 
Амбициозното ръководство на града и резултатите – благоустрояване, ускорено икономическо развитие и успешна реализация на изключително голямо количество проекти с общинско, държавно и европейско финансиране, добре организираната администрация – това са някои от факторите, които ни накараха да оценим положително шансовете на тази кандидатура, която обаче не продължава в конкурса. 
Страницата на кандидатурата е във фейсбук. 

В региона са разположени първата и втората българска столици 
Кметът Красимир Костов посочи културно-историческото наследство като най-голямо достойнство на Шумен. Градът е на 3200 години, тук се намират първите две български столици Плиска и Велики Преслав и четири национални археологически резервата –  „Плиска”, Преслав”, „Мадара” и „Кабиюк”. Всъщност градът се оказва първи в много отношения: първото театрално представление – 1813 г., първа българска община – 1831 г., първият оркестър – 1851 г., първото класно девическо училище – 1856 г., и мн. др. Тук и сега се провеждат голямо множество международни фестивали и конкурси: за пианисти и цигулари „Панчо Владигеров”, детско-юношески хорови празници „Добри Войников”, биенале по скулптура „Мадарски конник”, и мн. др. С кандидатурата за столица на културата градът заявява, че мисли, твори и живее под знака на различността, пише в мотивите.
http://shumen2019.bg/

„Център на възможностите”?
Според жителите му градът е географският център на България, а от 1976 г. новооткрита планета носи името „Габрово”. Като хора, които виждат никога не пропускат добрата възможност, габровци са убедени, че са достойни да станат и  Европейска столица на културата през 2019 г., пише в кандидатурата. Няколко дни преди срока екипът на кандидатурата излезе с призив жителите да подпишат „Отворено споразумение за сътрудничество”. 
Кандидатурата, която не продължава, няма собствена интернет страница, дори и във фейсбук.

Русе – с трансгранична кандидатура 
С посланието „Град на свободния дух“ Русе подготвяше с Гюргево кандидатура на основата на Дунавската стратегия и потенциални проекти, които биха могли да бъдат подкрепени. Като единствения български кандидат с река Дунав в центъра на концепцията си „МОСТОВЕ“ градът получи подкрепата на другите градове от Дунавския регион.
http://ruse2019.eu

„Сподели София“
София, Благоевград, Перник и Кюстендил участват с обща кандидатура в конкурса под мотото “Сподели София”. В апликационната форма акцентът е поставен върху възстановяването на културната инфраструктура, създаването на междусекторни партньорства, платформи за предприемачество и иновации. 
Столицата има най-голям потенциал в централизирана България – тук са съсредоточени всички ресурси на държавата. През 2012 г. столичани изпратиха над 16 000 идеи за кандидатурата. Само през 2012 г. над 200 неправителствени организации са реализирали проекти в подкрепа на кандидатурата и са организирали повече от 500 събития. „Асоциацията за развитие на София“ е специално създаденото сдружение, което ръководи кампанията за кандидатурата (http://sofia-da.eu) и ангажира голям административен и човешки потенциал и бизнес капацитет. 
Именно поради тази причина си задаваме въпроса – нужен ли е за сериозния просперитет и потенциал на столицата подкрепата на инициатива като Европейска столица на културата?
www.sofia2019.eu

Италианските градове
Сиена, Каляри, Лече, Равена, Перуджа-Асизи и Матера са градовете от Италия, които продължават в надпреварата за европейска столица на културата за 2019 г. от общо 21 кандидатури първоначално. Флоренция, Болоня и Геноа вече са били столици на културата, Рим не е бил – и не кандидатства за тази чест, защото има достатъчно потенциал и възможности за развитие. 

Равена
Визията на Равена за титлата се изгражда на регенерацията на старата пристанищна зона. Конверсията и градското възстановяване на Дарсена – районът на старото пристанище, започва през септември 2011 г. със старта на подготовката на кандидатурата ‘La Darsena che vorrei’ („Дарсена – каквато бих искал“). Ключовите теми са – култура и туризъм, околна среда и устойчиво развитие, иновации и творчески индустрии.
ravenna2019.eu

Перуджа-Асизи
Кандидатурата „Perugiassisi 2019″ обединява двата средновековни града Перуджа и Асизи и има за цел ренесанс на градския дух. Титлата „Европейска столица на културата“ включва размисъл върху миналото наследство, времето на градовете – държави, проецирането им в бъдещето – градът като генератор на идеи и диалог. Кандидатурата залага върху ценностите на включването, плурализма и социалната кохезия. 
Способността за иновация е възможност за творческа и интелигентна култура. Нашето бъдеще е преоткриване на старото в новото, пресъздаването на пространство, в което всички имаме общо пространство, където да живеем щастливо, пише в представянето на кандидатурата. 
perugiassisi2019.eu

Венеция не беше избрана
Като Марсилия – настоящата европейска столица на културата, която оживи целия Прованс, Венеция не кандидатства сама. На практика градът има подкрепата на целия североизток с регионите Венето и Фриули Венеция Джулия и автономните провинции Тренто и Болцано, които подкрепят бъдещата кандидатура на Венеция. Целта на всички кандидати е да достигнат и ако могат да надминат успеха на Геноа от 2004 г. с 439 събития и над 2.8 млн. посетители, с генерирани над 220 млн. евро само от този факт и ръст в туризма в контраст с останалата част от страната (+16% от пътувания и повече 8% приходи от билети).
venezia2019.eu

Журито
До края на 2013 г.: жури от 6 национални експерти, избрани от българското/италианското правителство + 7 експерти, назначени от Европейски институции (Европейска комисия, Европейски парламент, Съвет на министрите на ЕС и Комитета на регионите) ще направи къса листа на подходящите градове. 

Ето и журито за България:
От Европа:
Ану Кивило (Естония)
Джеръми Айзъкс (Обединено кралство)
Джорди Пардо Родригес (Испания)
Елизабет Витуч (Австрия)
Манфред Гаулхофер (Австрия)
Норбърт Ридл (Австрия)
Стийв Грийн (Великобритания) 

и от България:
Георги Тошев 
проф. Ивайло Знеполски 
проф. Камелия Николова 
доц. Людмил Вагалински
Мария Кашукеева
доц. Светлана Христова

Процедурата
- до 18 октомври 2013: градовете с интерес имаха 10 месеца да изпратят своите кандидатури;
- 10-12 декември 2013 г. – заседание на журито и предварителен подбор, срещи с представители на градовете за защита на кандидатурите;
- октомври 2014 г. – заседание на журито за окончателен подбор;
- ноември 2015 г. – неформална среща с комисията за мониторинг и консултации;
- декември 2014 г. – информиране на европейските институции за резултата от конкурса;
- май 2015: Съветът на министрите на ЕС официално ще посочи европейската столица на културата;
- 2015 – 2019: Избраните градове ще създадат програмата на Европейската столица на културата в сътрудничество с експерти от европейските институции

Критериите
1. Програма от специфични събития
Един град става „Европейска столица на културата“ не само за това, което е или прави, а най-вече заради своята програма от специфични събития, които предлага да организира в съответната година, което я прави изключителна. Концепцията е различна от идеята на ЮНЕСКО за обекти на световното наследство, културното наследство в случая е само фон и част от случващото се. 

2. Европейско измерение
Целта е засилване на сътрудничеството между културните оператори, артисти и градове в Европа с акцент върху богатството на културните различия. Събитието ще се фокусира върху приноса на културата и творчеството по стратегията Европа 2020: умен, устойчив и приобщаващ растеж.

3. Градът и гражданите
Европейската комисия насърчава участието на гражданите от града и района с концепцията за „включваща“ европейска столица на културата, която да бъде интересна за местното население, но и за чуждите туристи. Балансираният проект промотира града като елемент от европейската различност. 

4. Устойчивост
Критерият насърчава градовете да създават програма с трайни ефекти, които въздействат върху дългосрочното градско развитие дълго след конкретните културни събития.

За европейската инициатива
Досега над 40 градa са били Европейска столица на културата, за последните три години това са Талин, Естония, и Турку, Финландия – 2011, Гимараеш, Португалия, и Марибор, Словения – 2012, Марсилия, Франция, и Кошице, Словакия – 2013, за 2014 са определени латвийската Рига и шведския Умео. 
Графикът на държавите е определен до 2033 г., като България ще излъчи столица на културата отново през 2032 г., този път в комбинация с Дания. 
Стартиралата през 1985 г. инициатива, освен сближаване на народите в Европа, може да донесе и огромни ползи за градовете в културно, социално и икономическо отношение. 

Малко за централизацията, културата и столиците
Централизмът е за сметка на гражданите, 
казва Клаус Клип, генерален секретар на Assembly of European Regions (AER www.aer.eu). Проучване по възлагане на AER, извършено от BAK Basel Economics (www.bakbasel.ch), изследва влиянието на децентрализацията върху икономиката, качеството на образованието и иновациите в 26 държави. Според него именно децентрализацията има положително влияние върху БВП на глава от населението и икономическия растеж. (Асамблеята на европейските региони е най-голямата независима мрежа на регионалните власти в Европа, в която членуват 230 региона от 35 държави и 15 междурегионални организации – форум за сътрудничество и лобизъм в рамките на Европа.) 

Според изследване на Института за пазарна икономика в масовия случай на малки общини бюджетите им се формират от около 15-20% собствени приходи (Котел) или 35% (Габрово), който процент достига до 50% в големите градове. 

България е най-силно централизираната държава в Европа.Това твърди специално проучване на Асамблеята на европейските региони. Според него България е следвана от Гърция, Хърватия, Норвегия, Ирландия и Дания. По-малките градове в страната, дори Пловдив, Варна и Бургас, не могат да съперничат на София - нито по бюджет, нито по културни учреждения, образователни заведения, нито като седалище на централни администрации и агенции.

Надпреварата за културна столица на Европа е опорочена от несправедливите предимства на София – относително богатство, концентрация на власт и културни учреждения.

Прекомерната централизация на България е една от основните причини за относителната ни бедност. 

Дано журито да отчете тази несправедливост, както и вредата от допълнително централизиране на внимание, ресурси, събития и хора.

Последно от блога