Велико Търново

Велико Търново е разположен върху хълмовете Царевец, Трапезица и Света гора.

Името Велико Търново би могло да има славянска етимология и вероятно идва от корена “трен”/ “трън” и се изменя на “Тернов”, “Трънов”, “Търновград”- “Търново”. Друга възможна би могла да бъде латинската етимология „Тринавис“ – Три кораба от трите хълма. Прилагателното “Велико” е добавено през 1963 г. заради ключовата за страната историческа роля на града.

Най-ранните археологически находки на територията са от XIII в. пр. н. е. Те свидетелстват за наличие на тракийско селище. Създаденият от римския император Траян Никополис ад Иструм е на 20 км. Северно . След IV-V в. Никополис запада и центърът на градския живот се пренася към територията на днешно Търново.

Асен и Петър възстановяват българска власт през 1187 г. и прокламират Търново за столица на България, след което следват два века независим живот.

Сред паметниците на културата с национално значение е архитектурно-музейният резерват “Царевец”. Царевец днес е музей на открито, символ на града, в който са експонирани изградените наново през 30те години на ХХ в. дворцови и патриаршески сгради от Второто българско царство (XII-XIV век). В града има много средновековни църкви - "Свети 40 мъченици"; "Свети Петър и Павел"; "Свети Георги"; "Свети Димитър"; "Свети свети Кирил и Методий" и средновековният манастир "Великата лавра". На един от хълмовете се намира „Френк хисар“ или "Момина крепост" с отбранителни съоръжения, крепостни стени и порта и комплекс от средновековни жилища – землянки.


Градът е разположен на почти равно разстояние от най-големите български градове (София, Пловдив, Варна и Бургас). През града преминават главния път свързващ източна и западна България (София - Варна), както и деветия паневропейски коридор (Централна Европа и Мала Азия, Русе - Капитан Андреево).


Общинският план за развитие за периода 2014-2020 г. има следната визия: “Община Велико Търново - „Твърдост, бодрост, вярност, постоянство”: „Твърдост” – утвърден регионален център, разположен на кръстопът във времето и пространството, където славната история, водите, горите и меандрите на Янтра са осъзнато богатство, разумно представени и използвани за туризъм. „Бодрост” – привлекателно място за млади хора, образование и предприемачество, в подкрепа на силна и многоотраслова икономика. „Вярност” – модел за добро и ефективно управление, основано на споделени обществени ценности, доверие и новаторство. „Постоянство” – непрекъснато подобряващи се градове и села, инфраструктури и публични услуги.”

Индустрията в града има около 15% дял от стопанската дейност, а земеделието – 7%.